Цветен прашец

Цветният прашец може да се вземе от растенията, от пчелите чрез прашецоуловители, поставени на входа на кошера, от килийките на питите. В последния случай той се нарича още перга (пчелен хляб). В зависимост от това, дали пчелният прашец е събиран от един вид растения или от много видове, бива монофлорен и полифлорен.
Какво е прашецът (поленът)?
Това са мъжките полови клетки на цъфтящите растения. Те са малки зрънца, невидими с просто око, поместени в прашника, прикрепен към тичинката на цветчето. Цветчетата на различните растения съдържат различен брой поленови зрънца. Така например едно ябълково цветче има около 100 000 поленови клетки, лешниково -1 000 000,брезово - 6 000 000 и т. н.
Значението на прашеца за пчелното семейство е голямо. Използуват го като храна, за отглеждане на личинките, за произвеждане на восък и пчелно млечице. При недостиг на прашец настъпват смущения в работата и живота на цялото пчелно семейство. Годишно едно пчелно семейство изразходва 20-30 кг прашец. Обикновено пчелите събират прашец от един вид растения, но при оскъдна паша събират и от други видове.

Химичен състав на цветния прашец

Съществуват различия в химичния състав на прашеца, събран ръчно от цветовете, взет от кошничките на пчелите или от восъчните килийки на питите.
Ръчно събраният прашец съдържа белтъци от 11 до 40%, масти 1-15%, захари 1-7%, минерални вещества - 2,55%, вода 4-17%, пепел 1-7%.
Цветният прашец, взет от кошничките на пчелите събирачки, съдържа белтъци 7- 40%, масти 1-15%, захари 20- 40%, минерални вещества 2- 4%, вода 20 - 30%, пепел 1- 7%.
Цветният прашец, взет от килийките, има следния състав: белтъци 20,3 - 21,7%, масти 0,67 - 14%, захари 24,4 - 34,8%, минерални вещества 2,5%, вода 5 - 10%, пепел 2,4 -2,6%.
Белтъците варират в различни граници в зависимост от вида на растенията. Например в прашеца на бялата детелина са 23,7%, на сливата - 28,66%, на ивата - 22,23%, на ореха - 23,15%, на царевицата - 20,32%, на бора - 13,45% и т. н. Белтъците в цветния прашец са в свободно състояние или са свързани с въглехидратите и пигментите.
В поленовите зърна са установени следните аминокиселини: аргинин - средно 4,7 мг%, изолевцин - 4,7мг%, хистидин - 1,5 мг%, левцин - 5,6 мг%, лизин - 5,7 мг%, метионин - 1,7 мг%, фенилаланин - 3,5 мг%, треонин - 4,6 мг%, триптофан - 1,6 мг%, валин - 6,4 мг%, аланин, глицин, аспарагин, глутамин, серин, пролин, тирозин, цистин, цистеин. Прашецът съдържа всички незаменими за човека аминокиселини.
Важна съставка на поленовите клетки са въглехидратите. Установени са: глюкоза, фруктоза, захароза, арабиноза, рибоза, галактоза, рафиноза, стахилоза, ксилоза, декстрини, нишесте, целулоза и лактоза. В цветния прашец, взет от кошничките на пчелите и килийките, преобладават глюкозата и фруктозата. Целулоза се съдържа в обвивката на зърната в количество 1-3%, нишестето достига до 7%.
С високо мастно съдържание е прашецът, получен от звъниче - 19,80%, глухарче - 14%, гречиха - 12,87%. Етероразтворимата фракция съдържа мастни киселини, стероли, алкохоли, въглеводороди и др. Установени са деканова, палмитинова, линолова, олеинова, линоленова, стеаринова, лауринова, ейкозинова и бехенова киселина. Те са в свободно състояние или под формата на естери с глицерина.
Цветният прашец съдържа много минерални вещества. Проведено е изследване на минералния състав на цветен прашец, взет от кошничките на пчелите. Пробата е опепелена при 450°С, след което е направен спектрален анализ. Установени са следните минерални вещества в прашеца (полифлорен): калий, магнезий, титан, стронций, сребро, цинк, мед, хром, ванадий, кобалт, молибден, никел, галий, цирконий, олово, манган, фосфор, силиций, калций, желязо, алуминий, барий. В прашеца са установени още волфрам, иридий, живак, кадмий, паладий, платина.
Лечебно и профилактично действие на цветния прашец.
Понастоящем в много страни цветният прашец се ползува с широка популярност като ценно хранително, профилактично и лечебно средство. Цветният прашец е използуван за първи път в медицинската практика от френския професор Р. Шовен. Той установил, че прашецът регулира дейността на стомашно-чревния тракт. Особено добре се повлиява хроничният колит.
А. Каяс (Франция) и Е. Аск (Швейцария) са получили добри лечебни резултати при възпаления на простатната жлеза.
В монографията на М. Яломицяну (1978) „Прашецът, продукт и медикамент, биостимулираща и терапевтична ценност" се дават следните насоки за лечебно приложение:
а) лечение с прашец на различни заболявания на тънкото и дебелото черво;
б) възможност за използуване на прашеца и пергата при лечението на захарната болест, тъй като стимулират отделянето на инсулин;
в) прашецът и пергата понижават нивото на холестерола, което се използува при лечението на атеросклерозата;
г) прашецът се характеризира с ниско съдържание на натрий, но съдържа много магнезий и калий, което го прави подходящ за лечението на сърдечно-съдовите заболявания;
д) прашецът съдържа желязо, а това значи, че може да бъде прилаган при лечението на анемии;
е) благодарение на богатото съдържание на йод прашецът може да се употребява при профилактиката на ендемичната гуша.
Прашецът е естествен концентрат на много витамини, които в съчетание с ензимите и микроелементите, съдържащи се в него, подсилват лечебното му действие.
От прашеца се приготовлява екстракт, в който са запазени всички витамини, белтъци, липиди, багрила и микроелементи.

По материали от книгата „Пчелните продукти - храна и лекарство” от д-р Стоимир Младенов /лекар - апитерапевт/