понеделник, 19 януари 2009 г.

Пчелно млечице

Пчелното млечице

Пчелното млечице (желе-роял) е сложен биологичен продукт, секретиран от нелетящите пчели на възраст от 5 до 15 дни, т.нар. пчели кърмачки. С него те хранят до третия ден личинките на пчелите работнички, търтеите, 5 дни личинката на пчелата майка и самата нея по време на усиленото яйцеснасяне.
Съществува известна разлика между пчелното млечице, определено за личинките на пчелите работнички, и онова, което пчелите кърмачки поставят в маточниците, където се развива майката. Това е т. нар. “маточно, майчино, активирано млечице”. Млечицето, определено за пчелите работнички и търтеите, се секретира от хипофарингиалните (долночелюстните) жлези, а в определеното за майката се добавя секрет и от мандибуларните (гълтачна и горночелюстна) жлези.
В него се съдържат допълнително пантотенова киселина, биоптерин и неоптерин, които са 10 пъти повече, отколкото в млечицето, с което се хранят личинките на пчелите работнички. За да се развие пчела майка от еднаквите оплодени яйца, пчелите добавят т. нар. “определящо вещество”. Според Ремболд ролята на определящото вещество е да допълва хормоните на майката през фазата на развитието є. Все още обаче този въпрос не е напълно изяснен.
Под влияние на пчелното млечице пчелата майка е в състояние да снася ежедневно по 1500-2000 яйца, т. е. теглото на снесените дневно яйца надвишава два пъти собственото тегло на майката. За един сезон тя снася 200 000 яйца, което количество надвишава стотици пъти теглото є. Освен това за разлика от пчелите работнички тя има силно развит полов апарат, висока репродуктивност и много интензивна обмяна на веществата.
Ускореното развитие, нейното “дълговечие” (тя живее 5-6 години за разлика от пчелите работнички, които живеят 30-60 дни), активната обмяна на веществата и високата є плодовитост се дължат изключително на храненето и с пчелно млечице.

Химичен състав

На специалния състав на млечицето се дължат високата му хранителна и биологична стойност. То съдържа всички основни вещества, необходими за изграждането на живия организъм: белтъчини, въглехидрати и масти. Освен това съдържа богат спектър от абсолютно необходимите за развитието на личинките витамини, минерални соли, ензими и други биологично активни вещества, някои от които все още недостатъчно проучени. Съставът му варира както в зависимост от расата на пчелите, така и от възрастта на личинките, от които е иззето млечицето. Свежото пчелно млечице има вид на гъста белезникава маса, подобна на сметана със специфична миризма и кисловат вкус. При стайна температура и изложено на дневна светлина натуралното млечице е много нетрайно.
Пчелното млечице е особено богато на белтъци, чието съдържание варира от 13 до 30%. За сравнение - женското мляко съдържа 1,7%, а кравето - 3,5% белъчини. В него са доказани 22 заменими и незаменими аминокиселини (аргинин, гликокол, цистеин, хистидин, лизин, валин, левцин, изолевцин, треонин, серин, метионин, глутаминова киселина, триптофан, пролин и др.). Установено е също наличие на глобулинова киселина, известна в медицината като гама-глобулин, която служи за повишаване резистентността на организма към бактерии, вируси и токсини.
В белтъчния състав на млечицето е доказано наличието на гелатин, един от най-важните компоненти на ретикуло-ендотелната система. Пчелното млечице съдържа 5,46% масти (женското мляко съдържа 3,5-4,4%, а кравето - 3,5%) и 12,7% въглехидрати (женското мляко съдържа 7,0%, а кравето - 4,7%). Пчелното млечице се характеризира с богат витаминен състав. Открити са витамините С, В1, В2, В5, В6, В8, биотин, фолиева киселина, инозит и в по-малки количества А, D и Е. Пантотеновата киселина играе важна роля в обмяната на веществата, както на развиващите се личинки, така и на човека. Тя се съдържа много повече в маточното, отколкото в обикновеното пчелно млечице.
От микроелементите, съдържащи се в млечицето, представляват интерес желязото, манганът, цинкът и кобалтът като вещества, необходими за кръвообразуването.
В състава на млечицето влизат още ацетилхолин, холинестераза, смилателни ферменти, хормони и други биологично активни вещества в общо количество 3,9%. То съдържа и някои странични примеси - зърна от прашец, восък и др. Открита е също дека-окси-А^ деценова киселина, отнасяща се към карбоновите киселини. Пчелите кърмачки най-вероятно я синтезират или получават наготово от растенията. Пчелното млечице е първият естествен продукт, в който е открита тази киселина, влизаща в състава на медикаменти с противотуморно действие.

Производство и съхранение

За получаване на пчелно млечице се подбират силни семейства с много млади пчели. В кошера се поставят специални килийки за отглеждане на майки, наречени “маточници”, в които има заложени еднодневни личинки. По същото време пчелата майка се отстранява от кошера. Пчелното семейство е застрашено да остане без майка и да загине: пчелите работнички започват усилено да запълват маточниците с пчелно млечице. Изземването на млечицето става при тридневна възраст на личинките, когато то е в най-голямо количество и с най-добро качество. При изземването на пчелното млечице от кошерите е необходимо да се спазват условията на съвършена чистота и голяма бързина. Самото изваждане става ръчно (със стъклена или дървена шпатула) или с аспиратор. При силни семейства и специално допълнително подхранване в един кошер могат да се заложат 50-100 маточника и тъй като в един маточник се съдържат 200-300 мг. млечице, за един сезон (3-4 месеца) от един кошер могат да се получат 400-600 г. от този пчелен продукт. Съхраняването на пчелното млечице в натурален вид става при температура -20°С, в херметически затворен стъклен съд без достъп на светлина. За известно време (до 6 месеца) млечицето запазва свойствата си и в хладилник при температура от -2°С до -5°С. При правилно съхраняване (при температура от -18°С до - 20°С) то запазва свойствата си в продължение на 1 1/2 г. Възможно е консервиране на млечицето в мед или в 45° спирт. Смесването с мед обаче води до влошаване на неговите качествата, тъй като съдържащите се в меда ензими разрушават някои от съставките на млечицето. За да се избегне това, се препоръчва предварително инактивиране на ензимите на меда чрез нагряването му над 50-55°С, и то по-продължително време (1 1/2 - 2 часа). Някои автори смятат за неправилно млечицето да се консервира в 45° спирт (ракия), тъй като алкохолът преципитира белтъците и по този начин се намаляват противобактериалните му свойства. Най-правилно е млечицето да се съхранява лиофилизирано. Това се осъществява по следния начин. Натуралното пчелно млечице се разрежда с вода, след което под действието на висок вакуум и ниска температура (от -30°С до -50°С) водата се изпарява. Получава се бледожълт прах, който може да се съхранява дълго време, без да изисква специални условия. Трябва да се има предвид, че лиофилизираното пчелно млечице е силно хигроскопично, поради което се налага да се държи в херметизирани съдове и без достъп на светлина.
По Интернет
http://nbps.press.bg/br18/5.htm

Няма коментари:

Публикуване на коментар